29 декември 2013 г.

Кутийка за новородено момиченце

Отдавна мечтаех да направя количка за новородено от хартия и ето, че този случай ми се отдаде!
Надявам се да ви хареса изпълнението, а съчетанието на цветовете беше на момичето, чието желание изпълних.





 

16 ноември 2013 г.

Първата Коледна картичка

Тази година музата за Коледа дойде неочаквано и дори ме беше приятно да направя първата Коледна картичка за тази Коледа. Приятно, понеже обикновено този празник ми е труден за идеи, които да пресъздам в картичка, но за всяко правило има изключение. Ето я и нея:

9 ноември 2013 г.

Тематична картичка за рожден ден

Здравейте, много отдавна не съм писала тук. Дори сега се чудя дали да споделя всичко, което направих за кратко време или да ви го покажа в отделни публикации... Така обаче като се замисля ще смеся много стилове и теми, така че .... една по една!

Първата картичка е по повод рожден ден на мъж, чиято работа е свързана с компютрите. Естествено роден е през ноември ;) Надявам се да доловите идеята в картичката!

До скоро със следващата картичка, която е за същият повод ;)

5 септември 2013 г.

Танц за една малка танцуваща принцеса

Обичам предизвикателствата, те поддържат ентусиазма ми към това да творя, а защо не и да опитам нещо ново.
Тази картичка е за една малка 10 годишна принцеса, която обича да танцува, дори се явява на конкурси. Доста мислих, но знаех, че картичката ще е свързана именно с танц, защото това е и моят подарък за нея.... (всички, които правите картички знаете какво имам предвид)
Ето и картичката



26 август 2013 г.

Посято семенце - от моята първа помощничка

Еееееееееееех, толкова е хубаво когато си заредил това чувство, с което посягаш към всичките онези зареждащи неща като тези, които ви показвам тук. Да, тук смело мога да кажа, че на този етап съм посяла мъничко семенце, което се надявам да окаже влияние в развитието на ..... моите най-ценни творения - дечицата ми!
От доста време насам не съм толкова активна в правенето на картички, просто защото усещам, че сега не е момента, някои малки ръчички, очички и крачета, ако трябва да съм точна - 4 на брой :) имат нужда от мама. Обаче.... когато творях, то неусетно съм посяла семенцето в моята дъщеричка, не казвам малка, тя си е малка, но все пак нали е кака - кака Криси ;)
По някога ме пита - "Мамо, ти защо вече не правиш картички?", явно онова време на едва ли не манифактурно производство й липсва, понеже една две картички на месец за нея не значи нищо. Тя обаче жадно е попивала и творяла мислено или явно, като неусетно някъде по нещо ми изчезваше или пък когато си купех някакъв материал, то задължително първо беше изпробван от нея....
Любимият й канал http://www.disney.co.uk/disney-junior/art-attack/ я кара да фантазира, да твори и понеже вече си има своя собствена кутийка (като многото на мама) със съкровища от ножички, брокатени лепила, цветни тампони и печати, то в някои случаи ме изненадва с нещо ей така сътворено. Малко й е трудно на горката, понеже малкото й немирно братче, решава че точно синьото брокатено лепило е много вкусно и идеално ще се съчетава с белите зъбки, ще блестииииииии....или пък дивана му се струва много скучен, та ще го понашари малко с нещо от нещата на кака......
Та това, което ще ви покажа е един часовник направен от бирен картон, "артатак" паста както тя казва от накъсани вестници, пасирани с пасатораааааааа и гарнирани със С200 :). Цветовата комбинация е избрана от двете ни и е оцветена от кака Криси :), мама помогна при довършителните работи и лакирането, а татиииии с точната част - къде да сложим числата.... Абе май цялото семейство се включи ;)
Ето и часовника, който вече е в хола.......


22 август 2013 г.

Сватба в циклама....

Здравейте, показвам ви последната си картичка, която направих по повод едно щастливо събитие - сватбата на наши приятели. Бях навътре в нещата и за това знаех, че цвета на сватбата ще е цикламено и бяло. Това е картичката, която реших да не бъде традиционен плик за парички, а такава, която да има и място за пожелание. Дано ви хареса.



21 август 2013 г.

Лексикон - отговор на krechi


  1. Трите Ви имена са? - Йорданка Илиева Тодорова
  2. Години (шегичка- ако не желаете не отговаряйте :))? 37
  3. Семейно положение, деца? - Омъжена с две деца (момиче и момче)
  4. Как разнообразявате вашето ежедневие? - Според обстоятелствата, които на този етап се диктуват от преднопосочените в скобите ;)
  5. Ежедневно ли посягате към вашето хоби? - Уви напоследък НЕ. Отдала съм се на това, което в момента е по-важното за мен, а именно децата. Има време за всичко!
  6. Каква беше първата Ви картичка? - Честно казано не съм много сигурна, но цветово беше в кафяво, оранжево и зелено.....
  7. Какво мислите за българските традиции? - Нещо, което не трябва никога да се забравя!
  8. Какво е вашето мнение относно надписите на български върху картички и др. проекти? - Не харесвам БГ картички с чужди надписи, аз съм си традиционалист с принципи, още повече, че в средите ни има хора, които правят чудесни авторски печати, които аз лично предпочитам.
  9. Имате ли желание да опитате друг стил за правене на картички, различен от вашия? - Да, но може би стила е този, който носиш в себе си не само за картичките.... Не знам аз лично как бих се облякла в в искрящо зелено с розов тюрбан и бели рамки на очилата (примерно) ... ето защо и картичките ми трудно биха намерили друг стил, далечен от този който в момента правя... но все пак знае ли се, може бих сложила розов тюрбан....
  10. Какво е мнението Ви за броката и използвате ли го в своите проекти? - Имам лош спомен от този брокат... с течение на времето намерих начин да го "укротя", но като цяло го избягвам. Когато обаче сред нашите среди се заговори за Брокат, то винаги се сещам за теб, усвоила си добре техниката с броката и именно за това държах при размяната на АТС-та на Ем да задържа една такава облята в брокат АТС....

19 август 2013 г.

Лексикон - отговори на Плами

 Това е за теб Плами, забавен отговор на твоят Лексикон. Не се сърди, моляяяяяяя!!!!

1. Коя си ти - с 5 думи?
Майка, съпруга, честна, весела и тъжна .....
2. Кое е нещото, което може да те разсмее до сълзи?
Момента от неусетното превъплъщение на сериозната ситуация към комична....
3. Как предпочиташ да си пилееш времето?
Това си е изкуство да умееш да пилееш времето, все още не съм го усвоила
4. кога и как разбра, че хобито е част от теб?
По време на майчинството, до като малката спеше в през дългите зимни дни.
5. Кое е най-скъпото ти нещо, което има истинска стойност за теб?
Иска ли питане.... децата и семейството
6. На какво/кого се доверяваш в твоят живот?
На най-близките ми хора и на себе си естествено
7. Кой е най-силният момент в любимият филм, книга или песен?
Любимите ми книги, накарали ме да променя до известна степен начина ми на мислене, нямат "моменти".....
8. Знаеш ли къде са сега приятелите ти?
Точно сега - не, знае ли човек :).... Но по принцип - да знам къде са те - Приятелите

9. Колко е достатъчно за да си удовлетворен?
Сложен въпрос....по някога малкото ти се вижда достатъчно, а понякога морето от удоволствия не могат да бъдат оценени. Ето за това здравето поставям винаги на първо място във всяка подобна класация
10. Какво ще пожелаеш на теб и на мен?
Здраве и късмет, стойностни хора, които те заобикалят, верни приятели, щастливи семейни мигове и мнооого усмивки!

17 юли 2013 г.

Картичка за рожден ден

Това е картичка за първата годинка на момиченце, която едно приятелка ми поръча. Постарах се да бъде нежна и едновременно детски шарена...

15 юли 2013 г.

Сватбена картичка

Здравейте, наскоро ми поръчаха две картички в избрани цветове - кремаво и червено. Желанието беше, да бъдат картички с място за парички. Споделям ги и две!
Лек ден от мен!


9 юли 2013 г.

Картичка с инициали

Ами то описанието си е в заглавието ;) Само за тези, които не успеят (надявам се да са малко ;)   ) да разберат кои са буквите, то те са Е и Т :)))
Има и плик със закопчалка-цвете.



26 юни 2013 г.

На учителките с любов

Ето това спретнах на учителките на нашата групичка от името на всички дечица. Мисля, че се хареса, а стихчето предизвика доооста сълзи ;)




3 юни 2013 г.

Подаръчета

Това са подаръчетата, които изпратих на моят 100-тен последовател във фейсбук страничката ми, а те именно отидоха при една много талантлива дама, която наред със своята сериозна и предизвикваща респект професия на компютърен инженер прави уникални стиймпънк бижута. Може да ги разгледате тук и лично да се уверите! 

А ето и нещицата, които направих за нея, като се надявам да й носят мил спомен.

Картичка


 Магнитче за хладилник
















Брошка




1 юни 2013 г.

"С" като Симона

Наскоро една щастлива и красива баба ми поръча картичка за кръщенето на нейният внук. Малък щастлив господин, който се е държал като истински мъж на своето кръщене. Името му естествено започва с буквичката "С". Ето картичката, която пъхнах в този момчешки плик-кутийка



Благодаря на Дани Димитрова, която присърце прие молбата ми за помощ при избор на картинка и ми предложи този чудесен вариант, който просто беше неустоим като вариант за мен ;)

13 май 2013 г.

Стари занаяти в Стария Пловдив



Обичам Пловдив! Този град те кара да се чувстваш едновременно на две места – модерното и старото. Много изтъркано, но повярвайте сега когато е най-хубавото зелено на природата направете си труда в един слънчев и усмихнат ден да стъпите на калдаръма на Стария град…..
Тогава приказката започва…. Да, всеки път когато стъпя на онези неравни малки и големи, изпъкнали или остри камъни по стръмните пътеки на тази част на града се пренасям в приказка, която все пак е била живяна от нашите баби и дядовци и хубавото е, че този град ни дава възможност да се почувстваме и ние част от техния живот.
Тук въздуха мирише друго, когато преминеш през някоя стара къща и те лъхне хладния въздух от мазетата, а дори и от отвореният прозорец, то усещаш силата на камъка така както той може да задържа и излъчва топлина, да помни и дава мъдрост, да мълчи и разказва ей така стоейки си през вековете….
В един слънчев и топъл следобед, дори доста топъл решаваме да направим обичайната, но позабравена разходка из старата част на Пловдив. Този път обаче сме само двама члена от семейството – аз и съпруга ми. Минаваме през „нашата” църква – Св. Неделя, завиваме към Хисар капия, след което правим още един завой надясно към Небет тепе. Малко преди тази местност в ляво загледах една къща с отворена врата, но така и не погледнах надписа, интересно ми стана шареното прозорче, шарено понеже на железните пръти висяха разни шарени тъкани красоти, дребни ръчни сувенирчета и други подобни…. Покатерихме се по хълма, позяпахме и на връщане пак се загледах. Знам, че тази къща не е музей и си помислих, че това е някакъв занаятчийски клуб…. И не бях далеч от истината. Аз пак се поспрях да зяпам и понеже си ме привличат ръчно направените изделия този път дори започнах да надничам през прозореца, където имаше стан със започнат шал (както по-късно ни обясниха), моята половинка също започна да коментира прехласвайки се по очевидно ръчно направените красоти 
… и тогава ни подканиха да влезем…

Всички вие, които сте имали баби и дядовци по онези вече забравени български селца, когато сте се изкачвали по дървените стълби, така скърцайки под краката ви, че аха ей сега ще пропаднете под тях, всички които заспивайки сте гледали дърворезбите по тавана, усещали сте миризмата на глина и сте се събуждали от слънчевите лъчи надничащи изпод тъканите бели пердета на малките прозорци на бабината къща, които сте гонели козите на двора…….вие ще ме разберете какво точно почувствах в този момент… Настръхнах, все едно влизах в преди малко описаната къща, която за съжаление вече отдавна не е наша собственост, но доста често си спомням с умиление, за нея и хората живели в нея…
Къщата е много разчупена и аз лично не бих отказала да живея в такава ;) Срещу входната врата има плакат на 
Цветана Видева

която се занимава с изработка и украса на керамични съдове по много стара технология още от  Камения и Неолитния период. Спирам до тук с обясненията, понеже не съм веща в тази област, а на никого не му е приятно да се дават нелогични обяснения за работата,  която върши с толкова любов и влага време и старание... Вижте сами какво излиза изпод нейните ръце!







Обръщаме се и заставаме пред отворената врата на друга стая 
Елена Драмова и Цветан Маринов 

.... стан, тъкани, филц, мъниста.... рай за твореца!!! 
Дори ни демонстрираха как точно се прави едно толкова нежно и крехко шалче със стан (аз все си мислех, че с него се тъкат килими и други дебели тъкани)














Тези накити са невероятни! Толкова търпение и усет за красота са нужни!












Излизайки се отравяме към горният етаж. Ех тези стълби, тези прозорчета, дървен под и тавани....

  Плетене на беленица, за тези като мен, които не знаят какво означава това ще поясня, че беленица е изсушената шума от царевица, а с нея
 Жулиета Георгиева 
прави вълшебства






Това като, че ли ме грабна най-много, може би защото е по-близо до моето хоби. А ето я и нея
А това, което държи е венчето, което е вече у нас и краси дома ни ;)
За съжаление вратата, зад която се крие едно от ценните богатства на българската култура, беше затворена, но ние пак ще се върнем, този път в пълен състав!





 Дали няма да пропадна по тези стълби :)

Това обаче беше от малко значение в този момент, защото от очите ми течаха сълзи, лееха се ей така. И до сега не мога да си обясня колко чувства забушуваха в мен когато стъпих в тази къща и когато си тръгвах от нея.... Ще се върна пак обаче за да разбера ;)