13 май 2013 г.

Стари занаяти в Стария Пловдив



Обичам Пловдив! Този град те кара да се чувстваш едновременно на две места – модерното и старото. Много изтъркано, но повярвайте сега когато е най-хубавото зелено на природата направете си труда в един слънчев и усмихнат ден да стъпите на калдаръма на Стария град…..
Тогава приказката започва…. Да, всеки път когато стъпя на онези неравни малки и големи, изпъкнали или остри камъни по стръмните пътеки на тази част на града се пренасям в приказка, която все пак е била живяна от нашите баби и дядовци и хубавото е, че този град ни дава възможност да се почувстваме и ние част от техния живот.
Тук въздуха мирише друго, когато преминеш през някоя стара къща и те лъхне хладния въздух от мазетата, а дори и от отвореният прозорец, то усещаш силата на камъка така както той може да задържа и излъчва топлина, да помни и дава мъдрост, да мълчи и разказва ей така стоейки си през вековете….
В един слънчев и топъл следобед, дори доста топъл решаваме да направим обичайната, но позабравена разходка из старата част на Пловдив. Този път обаче сме само двама члена от семейството – аз и съпруга ми. Минаваме през „нашата” църква – Св. Неделя, завиваме към Хисар капия, след което правим още един завой надясно към Небет тепе. Малко преди тази местност в ляво загледах една къща с отворена врата, но така и не погледнах надписа, интересно ми стана шареното прозорче, шарено понеже на железните пръти висяха разни шарени тъкани красоти, дребни ръчни сувенирчета и други подобни…. Покатерихме се по хълма, позяпахме и на връщане пак се загледах. Знам, че тази къща не е музей и си помислих, че това е някакъв занаятчийски клуб…. И не бях далеч от истината. Аз пак се поспрях да зяпам и понеже си ме привличат ръчно направените изделия този път дори започнах да надничам през прозореца, където имаше стан със започнат шал (както по-късно ни обясниха), моята половинка също започна да коментира прехласвайки се по очевидно ръчно направените красоти 
… и тогава ни подканиха да влезем…

Всички вие, които сте имали баби и дядовци по онези вече забравени български селца, когато сте се изкачвали по дървените стълби, така скърцайки под краката ви, че аха ей сега ще пропаднете под тях, всички които заспивайки сте гледали дърворезбите по тавана, усещали сте миризмата на глина и сте се събуждали от слънчевите лъчи надничащи изпод тъканите бели пердета на малките прозорци на бабината къща, които сте гонели козите на двора…….вие ще ме разберете какво точно почувствах в този момент… Настръхнах, все едно влизах в преди малко описаната къща, която за съжаление вече отдавна не е наша собственост, но доста често си спомням с умиление, за нея и хората живели в нея…
Къщата е много разчупена и аз лично не бих отказала да живея в такава ;) Срещу входната врата има плакат на 
Цветана Видева

която се занимава с изработка и украса на керамични съдове по много стара технология още от  Камения и Неолитния период. Спирам до тук с обясненията, понеже не съм веща в тази област, а на никого не му е приятно да се дават нелогични обяснения за работата,  която върши с толкова любов и влага време и старание... Вижте сами какво излиза изпод нейните ръце!







Обръщаме се и заставаме пред отворената врата на друга стая 
Елена Драмова и Цветан Маринов 

.... стан, тъкани, филц, мъниста.... рай за твореца!!! 
Дори ни демонстрираха как точно се прави едно толкова нежно и крехко шалче със стан (аз все си мислех, че с него се тъкат килими и други дебели тъкани)














Тези накити са невероятни! Толкова търпение и усет за красота са нужни!












Излизайки се отравяме към горният етаж. Ех тези стълби, тези прозорчета, дървен под и тавани....

  Плетене на беленица, за тези като мен, които не знаят какво означава това ще поясня, че беленица е изсушената шума от царевица, а с нея
 Жулиета Георгиева 
прави вълшебства






Това като, че ли ме грабна най-много, може би защото е по-близо до моето хоби. А ето я и нея
А това, което държи е венчето, което е вече у нас и краси дома ни ;)
За съжаление вратата, зад която се крие едно от ценните богатства на българската култура, беше затворена, но ние пак ще се върнем, този път в пълен състав!





 Дали няма да пропадна по тези стълби :)

Това обаче беше от малко значение в този момент, защото от очите ми течаха сълзи, лееха се ей така. И до сега не мога да си обясня колко чувства забушуваха в мен когато стъпих в тази къща и когато си тръгвах от нея.... Ще се върна пак обаче за да разбера ;)
 





3 май 2013 г.

За Мама!

Може би детинско я наричам с думата "Мама", но така я чувствам, а и тя си е моята мама ;)


От както започнах да правя що годе смислени нещица с квилинг и въобще с хартия тя все ме пита "Кога и на мен ще ми направиш една картина?!"
И ето, че в началото на пролетта, тогава когато е рожденият й ден то в съзнанието ми изникнаха тези сини цветя, които за мен са толкова красиви и сини, колкото е тя и сините й очи.
Надявам се да ви хареса, като единственото нещо, което в последствие реших, че не му е там мястото са тези червени цветчета по рамката, друг път си мисля, че в същност допълват с някакъв страничен акцент.... Може би някой ден ще ги премахна и на тяхно място ще има нещо друго, но още не знам какво ;)
Ето я и нея - моля за критики и обективно мнение!