15 юли 2018 г.

Сърце

Нещо различно, но нещо отдавна родило се в мечтите ми, чакаше да дойде и неговият ред....
Това сърце ще декорира дома ни!
Пасва си много добре с едно сладко фенерче, което както казва дъщеря ми - "...дори не свети" 😊...


23 март 2018 г.

Честит 8 март!




24 януари 2018 г.

Ново начало за новата 2018 г.


     Надали има някой, който още чете този блог, но пък за мен е важно да си споделя емоциите около поредното "нещо", което отдавна мечтаех да направя.
    Има творчески личности - музиканти, художници, писатели, хора които чувстват, че трябва да изразяват себе си като творят и че това е тяхното призвание, за това избират и тази професия. Те свирят, пеят, танцуват, рисуват, пишат разкази и стихове. По някога съм приятно изненадана от хора, които видимо са корави и лишени от емоции, а имат дълга стихосбирка. Щастлива съм да познавам доста от тях лично, някои са част от семейството ми - съпруга ми, моята зълва, кумовете ни - и двамата, братовчедите ми /и двамата по майчина и бащина линия/ и много, много приятели. И аз се нареждам сред тях, въпреки, че нямам такова образование, за разлика от споменатите по-горе. Като малка имах мечта, която не сбъднах, чувствах, че съм една от тях, но рядко го показвах. В минали години, тогава когато всичко беше под строй - времето на комунизъм, на всички творци се гледаше като на повърхностни и несериозни личности.
     Но не всеки може да бъде икономист, счетоводител или инженер, просто защото не е заложено вътре в него. Тези и други подобни професии изискват точност и не може да импровизираш, дори да искаш, защото това ще доведе до неточен резултат. Сега се сещам, че винаги когато решавах задачи, търсех няколко пътя, по която да бъде решена. Нищо, че ми губеше времето, аз просто исках да открия другият може би по-интересен път в тази толкова точна и не до там скучна наука... Обаче... познавам и хора с доста сериозни професии, които не пропускат сбирка за да се съберат със сродни души и потворят и заредят. Та извода е може би : може би всеки е творец вътре в себе си, но не всеки има нужда от това.

    С годините разбрах, че да подтискаш творческият импулс, може да ти носи мъка и нещастие, то е вътре в нас въпреки всичко и всеки и всякакви обстоятелства. Зарежда те след дългите забързани дни и е хубаво, когато успееш да откраднеш време само за това. След картичките не знаех дали ще се върна пак тук. За сега те са ми чужди, но не защото не ги обичам, а защото искам да опитам и нещо друго.

    Материали : Тел, хартиено тиксо, салфетки, лепило, бяла боя, запечатващ лак.

Powered By Blogger