Проблясък

 

Сърце

Нещо различно, но нещо отдавна родило се в мечтите ми, чакаше да дойде и неговият ред....
Това сърце ще декорира дома ни!

Пасва си много добре с едно сладко фенерче, което както казва дъщеря ми - "...дори не свети" 😊...

Честит 8 март!

Ново начало за новата 2018 г.

     Надали има някой, който още чете този блог, но пък за мен е важно да си споделя емоциите около поредното "нещо", което отдавна мечтаех да направя.
    Има творчески личности - музиканти, художници, писатели, хора които чувстват, че трябва да изразяват себе си като творят и че това е тяхното призвание, за това избират и тази професия. Те свирят, пеят, танцуват, рисуват, пишат разкази и стихове. По някога съм приятно изненадана от хора, които видимо са корави и лишени от емоции, а имат дълга стихосбирка. Щастлива съм да познавам доста от тях лично, някои са част от семейството ми - съпруга ми, моята зълва, кумовете ни - и двамата, братовчедите ми /и двамата по майчина и бащина линия/ и много, много приятели. И аз се нареждам сред тях, въпреки, че нямам такова образование, за разлика от споменатите по-горе. Като малка имах мечта, която не сбъднах, чувствах, че съм една от тях, но рядко го показвах. В минали години, тогава когато всичко беше под строй - времето на комунизъм, на всички творци се гледаше като на повърхностни и несериозни личности.
     Но не всеки може да бъде икономист, счетоводител или инженер, просто защото не е заложено вътре в него. Тези и други подобни професии изискват точност и не може да импровизираш, дори да искаш, защото това ще доведе до неточен резултат. Сега се сещам, че винаги когато решавах задачи, търсех няколко пътя, по която да бъде решена. Нищо, че ми губеше времето, аз просто исках да открия другият може би по-интересен път в тази толкова точна и не до там скучна наука... Обаче... познавам и хора с доста сериозни професии, които не пропускат сбирка за да се съберат със сродни души и потворят и заредят. Та извода е може би : може би всеки е творец вътре в себе си, но не всеки има нужда от това.

    С годините разбрах, че да подтискаш творческият импулс, може да ти носи мъка и нещастие, то е вътре в нас въпреки всичко и всеки и всякакви обстоятелства. Зарежда те след дългите забързани дни и е хубаво, когато успееш да откраднеш време само за това. След картичките не знаех дали ще се върна пак тук. За сега те са ми чужди, но не защото не ги обичам, а защото искам да опитам и нещо друго.

    Материали : Тел, хартиено тиксо, салфетки, лепило, бяла боя, запечатващ лак.

Завръщане....

Измина повече от година и ето ме тук - но този път не с картичка... Отдавна исках да пробвам тези цветя от креп хартия.

Какво усмихна денят ми....

Кой не обича малките жестове, а ако те са в знак на благодарност за добре свършена работа, то тогава радостта от тях е още по-голяма. Всеки, който чете и поне веднъж в живота си е получил признателност за това, което прави дори и малка ще ме разбере...
Какво усмихна денят ми, направи го слънчев и изпълнен с мечти....
Ето това

"...Малък жест", както каза момичето, за което направих две картички, но за мен съвсем не е малък, за мен е нещо много, което ме кара да не спирам да правя това, което обичам....
За съжаление дори не успях да снимам картичките, но аз и тя си знаем кои са!

За учителят с любов!

Това са последните ми творения... Много исках да пробвам нещо в стил Shabby chic, но не посмях, понеже предпочетох да е малко по-комерсиално, мислейки че няма да бъде одобрено, за това се получи това... честно казано не мога да определя стила - може би е Vintage... но лично за съм доволна от резултата.

Покана с Маша и мечока

За един малък сладурко, който обича да гледа Маша и мечока!
У нас също е любим този филм - малки и големи се смеем от сърце!

Покани за празника на буквите

И моето малко-голямо слънце е вече грамотно!

С малко закъснение публикувам поканите, които направих за това събитие, което беше много добре организирано и голяма тръпка за деца, родители и учители!

Честит 8 март!

Началото на пролетта, един обичан и красив сезон! Няма как да си представим празника на жената в друг период от годината. Новото начало, красотата и защо пък не променливото настроение на природата ;)

Пролет идва!!!!

Пролетни цветя!

Мартенички, мартенички - за големи и мънички!

Честита Баба Марта! За да сме румени засмени мартенички има бели и червени. За всекиго по нещичко!

Албум за снимки, спомени и още нещо.....

    Отдавна, доста отдавна не бях писала тук....Бях захвърлила тази моя страст дълбоко скрита в ъгъла на моите мечти....
    Всеки, който твори знае, че има и такива моменти, дни, години... Музата, желанието и възможността да твориш някак си се изпарява и се чудиш гледайки това, което си направил с недоумение как точно си го направил, това ти ли си бил... бяло петно....
     Не бях сигурна дали е временно, но явно е било такова..... Няма как, това което е в теб да го изтръгнеш и да го захвърлиш в някое тъмно и незнайно кътче на душата....

И както казва Мечо Пух :...искам да имам истински мозък, за да ми разказва разни интересни неща....  Тези думи не могат да бъдат разбрани от всеки, но съм щастлива, че има хора около мен, които знаят какво означават!


И първата ми публикация за 2016 година е едно албумче, което направих за едно малко сладко бебче!

До скоро от мен!