За Мама!

Може би детинско я наричам с думата "Мама", но така я чувствам, а и тя си е моята мама ;)


От както започнах да правя що годе смислени нещица с квилинг и въобще с хартия тя все ме пита "Кога и на мен ще ми направиш една картина?!"
И ето, че в началото на пролетта, тогава когато е рожденият й ден то в съзнанието ми изникнаха тези сини цветя, които за мен са толкова красиви и сини, колкото е тя и сините й очи.
Надявам се да ви хареса, като единственото нещо, което в последствие реших, че не му е там мястото са тези червени цветчета по рамката, друг път си мисля, че в същност допълват с някакъв страничен акцент.... Може би някой ден ще ги премахна и на тяхно място ще има нещо друго, но още не знам какво ;)
Ето я и нея - моля за критики и обективно мнение!

Кладенчето

Такава съм си... като ми влезе мухата в главата няма мира, бръмчи и не ми дава сън дори... Това кладенче го видях в един руски (отново) блог и... ето го и него... Бързо, лесно, не е вкусно, но на мен ми донесе наслада до като го правех!
А оригиналът е от тук

АТС

Малко, кипричко и забавно. С тези думи определям играта на Ем . За пръв път чувам за АТС и идеята много ми хареса. Това всъщност е визитка, която представя твореца, на гърба са негови координати.
Ето и моите

 

За Петя

И кутийката, в която ги сложих

За един специален човек

Случвало ли ви се е по някога още от първата дума с непознат да имате усещането, че този човек го познавате много отдавна.... Със сигурност всеки е имал това усещане и ще ме разбере. Ако трябва да съм честна между нас - творците, работещи с ръце и сърце има много такива, то за това се и надушваме ;) Та поредната, но не на последно място и надявам се не последна такава моя позната е Милена Георгиева. Радвам се, че се видяхме на живо и също така, че моята дъщеричка има едни от най-прекрасните плетени пеперудени фиба и пръстенче, а аз ключодържателче... Тази картичка е за нея, в същност тя отдавна е при нея, но напоследък малко позарязах престоя ми тук и за това чак сега ще я видите.